За нас

Разкажи нещо за себе си, което искаш хората да знаят за теб.
Аз съм Александрина Василева. Завършила съм педагогика във Франкфурт, Германия, където съм живяла до 2018г. В момента следвам детско-юношеска психология в Софийски университет.

Обичаш да работиш с деца. Защо? Кое те мотивира?
Децата са бъдещето ни, а да работиш с тях означава пряко да влияеш върху и да формираш това бъдеще! Харесва ми възприемчивостта им, нестихващото любопитство за нови неща и непринуденото изразяване на емоции у децата. За тях всеки нов ден е ново приключение, в което въвличат и хората, които ги обучават!

Имаш ли хоби?
От скоро започнах да ходя на фитнес, обичам да чета книги, да пътувам и да готвя!

Кои качества цениш най-много в себе си?
Лоялност, усърдие, отговорност, внимание към детайла, амбиция и позитивизъм.

Защо „АртВижън“?
Защото имат една по-различна гледна точка за методите на обучение и в отношението към децата. Просто са Арт!

Виолета е на 20 години. Родена е в Бургас, където е завършила средното си образование и придобила професионалната си квалификация като помощник-треньор към СКХГ “Черноморец”. Занимава се с художествена гимнастика от 5-годишна. През 2017г.  прекратява състезателната си кариера и от тогава присъства на състезания като съдия “А” категория. В момента учи в Национална спортна академия “Васил Левски” за придобиване на професионална квалификационна степен треньор по художествена гимнастика.

Кое състезание никога няма да забравиш?
Определено това в Южна Африка. Състезавах се с гимнастички от различни континенти, тогава беше и първото ми интервю. Целият ми престой там беше едно уникално преживяване.

Кой те насочи към гимнастиката?
Бях много малка, но помня че родителите ми ме заведоха да гледам едно много голямо състезание в Бургас (“Гранд При”). Участваха най-добрите гимнастички от цял свят. Когато се прибрахме, си “изобретих” лента с помощта на мама и започнах да си играя на някакви музики. Малко след това ме записаха на тренировки. Определено те са причината да се “влюбя” в този спорт.

Кой е любимият ти уред?
Малко необичайно за повечето гимнастички, но за мен това е лентата. Освен че е може би най-красивият уред, се определя и за най-трудният. За да не ти изиграе лоша шега, просто трябва да можеш да се слееш с нея.

На какво те научи, какво ти даде гимнастиката?
Освен изграждането на добра дисциплина, до голяма степен тя е изградила и голяма част от ценностната ми система. Именно затова съм най-благодарна, сравнявайки се с някои от своите връстници. Възпитание, уважение, търпение, упоритост, воля, неща които все повече започват за изчезват сред днешното поколение.

Представяме Ви едно много лъчезарно и красиво момиче. От скоро е преподавател по театрално изкуство и актьорско майсторство в Академия „АртВижън“.
Тя е многофункционална личност , “изпъстрена” с таланти. Обективът я обича. Но това не е случайно Тя е артист, слънчева е. В добрия смисъл тя е непредвидима и импулсивна. Хубавите кадри с нея просто се случват. Амбициозна, отговорна, трудолюбива и всеотдайна. С нея се работи изключително лесно. 🙂

Здравей Диди? Коя всъщност е Диана Костова…?
Диана е една изключително сложна личност. Най-трудно ми е да разказвам за себе си, защото наистина животът ми е низ от препятствия и преломни моменти. Родена съм в София. На 10 годишна възраст, заедно със семейството ми, се местим в Димитровград. Там живеем до навършване на моето пълнолетие. Занимавах се с различни видове спортове като спортни танци, тенис на маса, волейбол, карате и Тае Бо. Когато бях 15 годишна започнах и уроци по вокално пеене. След дипломирането ми, ме приеха студентка в специалност „Детска педагогика” в Благоевград. През тези 4 години не спирах да се занимавам с това, което тогава ме влечеше, а по-късно стана и моя професия. Започнах репетиции към един балет, Две години подред се изявявах и като певица в град Банско. След това се появи интересът ми и към фотообектива и по-точно да позирам пред него.
След изкаран курс за фотомодели и манекени последваха кастинги и първата си TV реклама заснех през 2009 г. След това последваха и други реклами и с тях се роди и любовта ми към киното. От м. октомври 2010 г. посещавам курс по кино-актьорско майсторство при Николай Хаджиминев. Паралелно с това кастингите продължаваха и имах няколко епизодични роли. През м. ноември 2011 г. бях участник в първото актьорско реалити в България – „Стар машин” по ТВ 7.

Би ли се описала с няколко думи?
Аз съм много амбициозна, но понякога не си вярвам, губя почва под краката си. Упорита съм, макар че имам моменти на слабост. Но се сетих за едно, което няма нужда от пояснение – мечтател.
Живяла си и си работила на много места по света, но избра България. Какво те накара да се върнеш?
Нямах търпение да се върна в България, защото съм оптимистка, че нещата при мен ще потръгнат и наистина така се и случи. Вече имам доста роли във филми и сериали, а от скоро и с главна роля в театралната постановка „Мелодия“, където си партнирам с колегата Никола Мутафов. А освен всичко това от януари месец съм преподавател по театрално изкуство и актьорско майсторство в Академия „АртВижън“, където преподавам на учениците си всичко, което съм натрупала, като опит през годините.

Чувстваш ли се „всестранно“ развита личност?
Мултифункционална!  При мен нещата се стекоха последователно, спорта ме отведе към танците, любовта към музиката и чувството за ритъм ме отведе към пеенето, изявата на сцена ме отведе пред фотообектива, а това след себе си – доведе и желанието за работа пред камера

Имаш ли любим девиз, максима, мисъл, мъдрост, мото или лаф?
Може би “Никога не се предавай, каквото и да става”, но това си е моя измишльотина.

Как запълваш свободното си време?
В останалото ми свободно време гледам да се наспя, да се видя с някои приятел, да гледам хубав филм или просто да си пусна хубава музика и да релаксирам. Често и с разходки с любимото ми куче- Рокси!

Кой е най-хубавият подарък, който си получавала или на какъв подарък би се зарадвала?
Когато разбрах, че съм приета в реалитито „Star Machine” – това беше подарък от Бог ) И много бих се радвала, ако получа главна роля в някой български сериал или игрален филм

Какво ще си пожелаеш, ако хванеш златната рибка?
Аз и моето семейство, както и любимият човек до мен и моите приятели да сме здрави, защото мисля, че това е най-важното.

Представяме Ви Емелина Горчева-преподавател по пиано в Академия „АртВижън“ и явно надарена музикално личност, с афинитет към композирането.
Въпреки наложилото се схващане, че композитор е мъжка професия, младата авторка уверено върви по този път и жъне своите успехи. Емелина Горчева е носител на множество награди по композиция, много от които са международни. Завършила е Национална музикална академия „Панчо Владигеров” в класа по композиция на Йовчо Крушев.

Еми, разкажи как точно започна всичко това с композирането?
Увлечението ми по композицията се роди спонтанно. Започнах да пиша на 16-годишна възраст. Тогава срещнах моя бъдещ професор в музикалната академия – Йовчо Крушев. Той се зае със задачата да ме изгради като завършен музикант. До ден днешен аз не спирам да създавам произведения в почти всеки жанр. Концентрирана съм повече в класическата музика, но имам афинитет и към по-модерните форми. Моят преподавател винаги е казвал, че трябва да следвам себе си. Няма да забравя и още един от ценните му съвети – да не залитам в пошлост и в самоцелност. Освен към себе си, като творци трябва да бъдем отговорни и към останалите, защото с изкуството си имаме възпитателна роля.

Удостоена си с награда от Канада за най-добра музика към късометражния филм-мюзикъл “Eat me”, разкажи и за други твои произведения?
Много съм горда с тази награда, защото това е висока оценка за моя труд. По отношение на творчеството, обичам да композирам в различни жанрове. Създавам музика както за музикално сценични произведения, така и камерно-инструментални творби, песни и миниатюри за различни инструменти. Пиша музика и за късометражни и пълнометражни филми, наскоро осъществих много интересен проект – детски куклен мюзикъл, който и в момента се играе в театър “Възраждане”. Смело се впускам в различни проекти и експериментирам, защото смятам че само когато човек предизвиква себе си – израства. Новата ми страст е балетът, намирам голямо очарование в този жанр. Подготвям голяма премиера на 12.04. 2020 която ще се състои в Музикален театър „стефан Македонски“, но ще спомена подробности след известно време.

Ти си изключително ангажирана млада дама, защо прие предизвикателството Академия „АртВижън“?
Приех го, защото искам да развивам и запалвам искрата на малките деца, поели по трудния път на музиката. Ще съм щастлива ако мога да допринеса с нещо, благодарности на екипа на АртВижън, които подкрепят изкуството и правят.

Родена в гр.София, През 1980г. завършва НУТИ гр.София, 23 години работи като артист-соло-балетист в Ансамбъла на Строителни войски при ГУСВ, а от 1990г. и като балетмайстор-репетитор.
Участва в творчески колектив при създаването на музикално-танцовите филми за БНТ: „Що съм лудо лудувало” /1995/, „Жив е Българският Бог”, „Шумът на тишината” /1996/. През 2002г. е хореограф на спектакъла „Завръщането на птиците”.
През 2000г. завършва Висшето си образование в АМТИ гр.Пловдив. Там защитава и магистърска степен, специалност БНХ. През 1996г. започва работа в НУТИ гр.София като преподавател по Български танци и Танци на народите. Участва във всички творчески изяви на НУТИ. Автор е на първия изпит-клас-концерт в НУТИ /2005г./. През 2006г. хореограф на спектакъла на нар.артистка Йорданка Кузманова „Лъжливи свете, греховна душо”. През 2010г.- хореограф на танцов спектакъл „Вода и Огън” гр.Монтана.През май е наградена със „Златна лира” за високи педагогически и творчески постижения на СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ.

Станислава е един изключителен, вдъхновяващ и много отдаден на музиката професионалист, но нека тя разкаже повече за себе си:

ОТ КОГА СЕ ЗАНИМАВАШ С МУЗИКА И КАК РЕШИ ДА ЗАПОЧНЕШ?
Започнах да пея от около 6 годишна възраст. Ходехме на екскурзии в планината със световноизвестния цигулар проф. Владимир Аврамов и все пеехме по пътя. Един път проф. Аврамов чу как пея и предложи на майка ми да ме запише в Детския Радиохор, защото каза, че имам „много хубав глас“. Така и стана, влязох с прослушване в ДРХ и скоро станах солистка и обикаляхме на турнета из целия свят – Япония, Мексико, Финландия. Пеенето и репетициите беше почивка за мен.

КОЯ ПЕСЕН ПОМНИШ НАЙ-ЯРКО ОТ ДЕТСТВОТО СИ?
Може би песента, с която кандидатствах в ДРХ: „Хубава си, моя горо“. Все още помня първия си „урок по пеене“ с баба ми, която ми казваше: „Отпусни си гласа!“.Това ми помогна.

КОИ СА АРТИСТИТЕ, КОИТО СИ СЛУШАЛА И ПЯЛА НАЙ-МНОГО?
Мария Калас, определено. Един певец трябва да може да пее в различни стилове и на раслични езици. Пяла съм на немски, френски, италиански, английски, руски, японски, испански, финландски и даже на норвежки!

КОЙ МУЗИКАЛЕН СТИЛ ПРЕДПОЧИТАШ?
Най-добре съм запозната с класическото пеене и музика, но ако придобиеш техниката на класическото пеене, ще имаш много голям диапазон и можеш да пееш във всеки стил. Много обичам джаза, това е интелигентна музика, имам опит и в и мюзикъл и поп. Насърчавам учениците си да могат да пеят в различни стилове, но най-важното, да пеят от сърце и правилно.

КАКВО ТИ ДАВА МУЗИКАТА?
Музиката е като дишането за мен в смисъл, че ми идва отвътре. Но това не е само заради талант, а и поради 35 години, в които се занимавам с нея. Музиката има невероятната способност да отвори и докосне човека. Има изследвания, покаващи, че умът на музиканта е всестранно развит. Музиката има и терапевтично въздействие.

ЗАЩО РЕШИ ДА ЗАПОЧНЕШ ДА ПРЕПОДАВАШ МУЗИКА?
Защото имах една страхотна учителка по пеене в Лондон, когато правих магистратурата си в Guildhall School of Music and Drama, която използваше невероятни техники за отприщване на гласа, успя да го постигне с мен и сега искам да предам това, което знам и мога на своите ученици. Много е удовлетворяващо, когато учениците успеят да приложат това, което се опитваш да им покажеш и напредват. Добрият преподавател трябва да е добър изпълнител, но и подходящият човек и характер и да обича учниците си. Любимата ми сфера на преподаване са груповите уроци и работилниците по пеене. Има безкрайни възможности за креативност и вдъхновение!

КОЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО ЗА ДА СИ УСПЕШЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ?
Да намериш добър учител и да му вярваш, както и да репетираш вкъщи, за да стане наученото твое. За да бъдеш добър музикант, трябва да учиш много, да си разностранен: да имаш познания по теория, развит слух и познания на музикални произведения. Аз подкрепям и използването на „cross-art“ техники, като например Визуални артистични стимули при изпълнението и композирането. Имам ученици, които се занимават с актьорско майсторство и това много им помага при изпълнението на песните.

КАКВА Е ТВОЯТА МЕЧТА, СВЪРЗАНА С МУЗИКАТА?
Бих искала да се подобри и реформира музикалното образование в България, да спомогна да се внедрят по-модерни методи на преподаване, които дават активно място на ученика и отприщват таланта му. Доброто образование в сферата на музиката може да помогне на човека да израстне, да се освободи и да има повече реализация и подплътено самочувствие като цяло.

Представи ни се.
Казвам се Силвия Ганчева. Завършила съм Художествената Академия, специалност Живопис, Магистър. Към момента съм докторант към Катедрата, преподавател по изобразително изкуство, илюстратор и майка на две деца. Работата с ученици за мен е дар и призвание, носи ми удовлетворение, че успявам да предам частица от уменията си на децата.

Ти се занимаваш с изкуство отдавна. Сподели как започна тази твоя страст?
Занимавам се с изкуство от училище, когато срещнах точния преподавател по рисуване, който успя да ме подготви за изпитите в Художествената Академия, въпреки, че не съм от художествено училище и не живеех в София.

Сподели повече за твоя жизнен път в изкуството, как премина той до сега?
Рисувала съм много и почти всичко, участвала съм в много общи изложби, имам и 2 самостоятелни, имам и множество награди и отличия.

В момента с какво се занимаваш?
В момента съм майка на две деца, преподавател по рисуване на деца и в свободното си време илюстрирам книжки за едно издателство.

Какво се крие в картините ти?
Моите емоции и търсения, пречупени през модела или пейзажа или натюрморт, които съм изобразила.

Кое е най-важното нещо на което искаш да научиш възпитаниците/ учениците си?
На постоянство и труд, на целеустременост и да следва собствения си усет за изкуството, което прави и вярвам, че Академия “АртВижън“ е ПРАВИЛНОТО МЯСТО за всичко това!