Ученето чрез игра – най-добрият метод?

В стремежа си да провокираме различни умения у децата си, да им осигуряваме образователни играчки или книжки с мъдри послания, неведнъж този важен елемент се е губил някъде по пътя, точно както и детето ни. Често тези „инструменти“ са по-малко интересни и стимулиращи, сравнени с естественото любопитство на детето. Играта в своята същност е достатъчно образователна и забавна. Когато забавлението бива заместено с друг елемент, играта губи своята жизненост.

Играта спомага децата да изострят уменията си, да се учат на стратегии, логическо мислене и социални умения. Обучение от такъв вид е интересно за учениците и помага за концетрацията им върху изучавания материал. Една от причините този метод да е предпочитан все повече в училищата е децата да прекарват колкото се може повече време далеч от дигиталните устройства.

Обучението през „очите“ на играта спомага да решим още един важен проблем при днешните деца, а именно липсата на концентрация. С навлизането на все повече „умни“ технологии, децата свикват да работят с много устройства наведнъж, а това сериозно вреди на умението им да остават фокусирани за по-дълго време само върху едно нещо. Различни проучвания показват, че ежедневната игра – особено такава, която ангажира мозъка и тялото на детето – постига тази цел по-добре, отколкото домашни, видео игри или наказания.

Състезателният характер на играта помага на децата да поддържат мотивацията си да бъдат истински добри в нещо. Това е сериозен проблем, породен от всички системи и скали за оценяване, които ги заобикалят и най-често влияят зле на самочувствието им. В процеса на порастване негативната обратна връзка не е най-подходящият метод едно дете да научи повече по дадена тема. Разбира се, няма възможност да избегнем оценителния елемент във всяко едно начинание, с което детето ни се захване, но игрите, които позволяват на учениците да оценят знанията си сами за себе си, дават шанс и на родителите да забележат когато детето им среща затруднения.